След няколкото огромни разочарования в моя живот от 1997-ма насам, реших 26 години по-късно да напиша доколкото с думи може да се опише първата и последната история. За първата ще бъда кратък. Моята първа голяма любов Мирослава след едногодишна истинска и чиста любов в гимназията започна връзка с моят най-добър приятел Дидо, ей така от нищото, просто ме замени от днес за утре. Това в последствие остави огромна травма и отпечатък върху мен психически. Няма да влизам в повече подробости и прескачам още 2 катастрофални връзки, една в университета в Бургас и една след като дойдох да живея в София. Ще ги оставя за друг път.
Прехвърлям времевата линия директно в началото на юли 2023-та, когато след 5 неуспешни години да заживеем заедно с Павлина Джувтова, с която сме се разделяли не веднъж и милиони извинения от нейна страна за безразсъдните глупости които сътвори, всеки път прощавах и се надявах да намерим общ език и да се обичаме, но уви нещата само вървяха на зле. Който ни познава, знае че аз подкрепях нейните мечти да има кон и да се занимаваме с конен спорт, но последните години почти не яздихме заедно, предпочиташе да ходи на езда със Сашо или Румен. Разбирах че има нужда от пространство и реших да не се меся, и без това ходя на работа в офис, нека си ходи. Последните 2 години работя извънредно и се опитвах да направя всичко възможно за да осигурня мечтания дом за нея и за нашето конче Диамант. От друга страна обаче свободата във връзката се превърна в свободиЯ и дори вече не празнувахме нито нейния рожден ден заедно, нито последната нова година! Последните 6 месеца посягах все по-често към чашката и не намирах утеха. Всеки уикенд тя ходеше някъде с приятели и ме изолира почти съвсем от живота си. Аз опитах да бъда човечен, водих я в Гърция, в Планински Рай, в Родпите, носих храна на обед у тях, исках да прекарваме време заедно, исках да заживеем заедно, но не се получаваха нещата. Всеки път като се връщаше от някъде казваше че и липсвам и че ме обича, че съжалява че ме е пренебрегвала, че иска да оправим нещата. Всеки път я приемах обратно без да се интересувам от собствените си нужди и чувства, вярвах че наистина ме обича, но не знаех защо отлага след 5 години да приключим със съботно-неделните си отношения веднъж-дваж в месеца. Един ден просто и го казах, че повече не мога да продължа така и че искам сериозни отношения и този хаос за мен повече не е решение а задълбочаване на проблема! Нямаше нормален разховор, получих само рев по телефона и колко съм бил лош!
Юли месец забелязах, че не се чувствам добре, измарях се бързо и нямах сили за нищо, след работа просто се прибирах да спя, имах нужда от почивка, но мой колега ми предложи да отидем на връх Каменица и аз просто исках да се махна от София за това без да се замисля приех. Проблема обаче с умората се оказа по-сериозен и едвам се качих на Малка Каменица, след което се отказах и слизах обратно 2 часа до Тевно (в последствие се оказа че съм изкарал ковид). Когато стигнаме до колата получих имейл от Павлинка, че ме обича и се разкайва за реакцията си и забежките по партита наляво надясно и че все ме е пренебрегвала. Прочетох мейла няколко пъти и знаех че е искрена, бях готов да и дам още един пореден шанс. Твърдеше че много ме обича и не може да живее без мен, искала да опитаме най-накрая да се съберем. Когато се прибрах в София след прехода ми предложи да отида у тях, но нямах никакви сили, чувствах се смазан просто и се прибах да си почивам, споделих и че едвам съм се качил на върха. Тя се нацупи.
На 10-ти юли на следващия ден тя предложи да се видим за да правим бебе защото е в овулация, като аз и казах че каквото и да реши аз съм ОК ако иска да дойде, но тя не дойде и аз отново в 10 и нещо вечерта съм си легнал. Знаех че тя от месеци планира да ходи на фестивал с нейните приятели на 13-ти след 2 дни и се чувствах супер зле, защото дори и да се видим, аз отивам на другия ден на работа, а тя пак е по купони и срещите ни само по време на овулация просто ставаха абсурдни! Нито живеехме заедно нито вървяха нещата на добре. Извиненията и милите имейли и съобщения във вайбър не се покриваха с действията – от много време беше така. Чувствах се като кон за разплод, който трябва да върши работа, а не да имам нормални човешки отношения! На следващия ден не се чухме повече и аз и писах че имам нужда от почивка и пожелах приятно омазване на фестивала и тя обаче от яд ме била блокирала. От предишни опити си знам, че когато не задоволиш една жена когато тя поиска отмъщението ще бъде много сурово и жестоко. Така и стана…
Няколко дни след като нейния телефон беше изключен аз блокаран и т.н. реших да мина а я потърся да поговорим, нямаше я в тях, но колата и пред блока, работата не беше на добре. Блъснах се в една кола писахме листовки, жената ме гледа странно, аз и викам че приятелката ми е в “неизвестност” от 4 дни и много съжалявам. Обадих се на Павлина от офиса от стационарен номер, каза ми че сега не било бреме да се виждаме…
Началото на август ми звъни приятел супер загрижен пита ме къде съм и дали знам, викам му какво да знам, какво става, той ми заявява че трябва да забравя за Павлина и да продължа напред, защото имала снимки с някакъв брадат мъж на кон във фейса. Викам си кво толкова тя има много мъже приятели, сигурно пак поредните циркове да ме накара да ревнувам. Писах и мейл, на който накрая получих отговор. Отговора беше – “Аз поех по друг път”? Демек хванала е пътя или го е поела от друг? Нищо не разбирам вече какво става. 20 дена без никакъв алкохол, в пълно въздържание съм и се чувствам много по-добре но все още имах тази неприятна умора. Странно усещане, като че са ти сложили примка на врата и не можеш да дишаш. Много познато от преди но все още не можех да направя връзката.
След като миналата седмица ходих да си правя изследвания за минал ковид (положителни с доста анти тела, което уж изясни умората), оставих колата в квартала бред блока на Павлина. На следващия ден 17-ти август видях мъжки панталони и ризи простнати на нейната тераса заедно с нейните дрехи, ясен знак, че вече друг е копал нивата в която до преди известно време аз бях забивал ралото на любовта! След това същия ден ме спряха куките и ми връчиха 2 глоби за скорост и 2 глоби за без документи. Така или иначе не знаех на кой свят се намирам, вече нищо нямаше значение. Единствено исках да отида някъде в гората или на плаж за няколко дена и да си пусна неплатен отпуск поне за седмица. По късно на 18-ти към 1 часа през нощта борсата крашна и се оказах без пукната пара, защото бях отворил един лонг и всички спестявания изчезнаха в миг – съдбата си знае работата! Не ми стигаше ретроградната Венера ами сега и това!
Както и да е, ходих да я търся в Бургас, исках да поговорим да разбера какво става, имала снимки от морето, предположих че е в Бургас с приятели и панталоните са на брати и. Не ми вдигаше, все още съм блокран. Прибрах се в Добрич и реших от няма на къде да прегледам профила и през телефона на майка ми с която са приятеки и видях всичките въпросни снимки в нейния и неговия профил Dobro Mir (Добрия му викали) По всичко си личеше, че се обичат, по онзи истински начин, от първите няколко седмици на любовта. Пуснах един платен отпуск да се прибера понеделник до София до офиса защото трябваше да работя и да изкарвам пари и да покривам загубите, не можех да си позволя неплатен.
22-ри – Август – днес. Закъснях за среща на екипа, шефа се ядоса и сега иска да сменя статута на целия отдел. Нещата явно са почнали да се нареждат по свой начин над който нямах никаква власт повече, за това реших да пробвам пак по стационарния офис телефон, защото до тази сутрин се надявах, че всичко е някакъв ужасен кошмар и много скоро ще се събудя. Да ама не! Кошмарна реалност…
ДнесСлед няколко опита да се свържа с Павлина, накрая ми вдигна и ми заяви, че много се обидила като съм и казал че отива да се омазва на фестивал и за това ме блокирала, после се появил въпросния Добромир, който върти огън и тя се влюбила в него и от тогава са неразделни. Обикалят цяла Европа, Родопите, ходят на езда заедно, той я вози, плаща всички сметки и угажда. Разбирам повечето неща от фейса, където двамата постват всяка една емоцийка заедно. Ясно е че въпросния господин е силно загорял и след магичния момент на тяхната съдбоносна среща, пламват неустоимите стихии на тяхната съвместна любов и всчико е като сбъдната мечта и за двамата. Браво! Лято е двамата са загорели, тя иска дете, той търси жена, просто прекрасно! Питам се обаче така ли трябва да се случват нещата, да ме ликвидират, да се блъскам в друга кола след като видях гащите му простряни на нейната тераса, защо точно по този начин? Защо броени дни след чувственото писмо с поредните обещания за надежди нещата да се променят и да се оправят, изведнъж мистериозно е “поела по друг път”? Защо не ми каже директно че го е поела от друг? Как може един човек да ти казва че те обича и след това да си ляга с друг? Как всеки път се получава така че те гледат в очите и те лъжат? Защо няма вече истински хора на тая скапана земя и заради единия к*р жените са готови на всичко? Просто няма значение кой е поредния, важно е да има някой, който да запълва празнината, да има кой да се гушка и на кой да се говорят сладки приказки-лъжи. Защо мъжете позволяваме да ни мачкат?
Защо позволяваме да ни манипулират? Защо жените са винаги в ролята на жертви, онеправдани и всичко винаги им е позволено? Защо казват на някой че го обичат, и не могат да живеят без него и след 2 дена спят с друг и си пишат с трети в социалните медии и си подготвят 4-ти за резервен вариант? Защото им е писнало, писнало им е от батака на собсвените глупости? Кога ще има край на всичките тези интриги??? Кога жената ще застане до мъжа си и ще се прибере при него за да сътворят и сбъднат мечтите си, а не да живеят в илюзии за перфектност и да ходят по женски кръгове където да се надъхват как да зарежат и прецакат човека, който го е грижа за тях и да търсят принца на бял кон?
Явно никога! Всичко е една игра и надпревара кой-кого да прецака, кой на кого да забие ножа в гърба и после да играе кючек на ковчега му пред погледа на всички изумени погледи. Това се случва всеки ден и си мълчим и продължава да се случва докато го позволяваме, такава ще е и тенденцията за напред явно!!!
Защо когато някой е на легло болен от ковид с опасност за живота, този който обича стои без маска до него и се грижи любимия човек да оздравее, а когато имаме нужда да прекараме с този човек няколко часа заедно трябва да се молим и да пишем по 2 дена в интернет да се уговаряме? Защото социалните мрежи изрудиха отношенията между хората и това, което не е публикувано там все едно не се е случвало! Защото търсенето на валидация е станало като наркотик за съвременния човек?!
Майната и на социалката, искам истински отношения, искам да гледам хората в очите, да ме лъжат в очите ако могат, но не и по имейли и социалните мрежи!
Майната и на любовта, защото тя е само една илюзия под която така или иначе са прикрити долни помисли, това не е любов а обратното – поквара!
В момента съм потънал в дълбоко разочарование от поредното предателство и безсилен да направя каквото и да е по въпроса!
Това, което мога да пожелая на Павлина и Добромир, е да им пожелая на добър час! Трябва да съм благодарен на Бог, че ми изпрати Добри да се погрижи за моето момиче, както аз не можах през тези изминали години, да и осигури дом, който не успях и любов, която не можах да и дам. Нека и даде сигурност, закрила и нежността която заслужава! И както последно успяхме да си кажем по телефона – “Той се появи там на фестивала, не се познавахме”, “Нека всеки получи това, което заслужава”! Тя е видяла в него спасението и се е хвърлила в обятията на този непознат без да се замисли. Това е всичко, което разбрах защото ми затвори и повече не вдигна да обясни как е успяла да даде поредна лъжлива надежда на един и след това да се окаже в прегръдките на друг?
Освен на Бог, искам да благодаря на всичките си приятели, които ме подкрепяха през тези години във безбройните трудни моменти през които минах, че нито веднъж не се отказаха от мен, не ме предадоха и бяха честни с мен че тази връзка няма бъдеще. Също така специални благодарности на Теодора Кушева, която през последните 2 години направи всичко възможно нашите отношения с Павлина да се провалят и не само на нея защото са много повече хората, които ме мразиха, и подкрепяха Павлина да си намери друга любов, че не си струва и т.н.
Не казвам, че аз съм бил безгрешен, напротив аз също допуснах много грешки по тази трънлива пътека и щом трябва нека бъда предаван и отхвърлян, вече съм свикнал, но само и единствено не исках да бъда лъган!
Искам също ако има място да напиша няколко неща, които научих по трудния начин и които може да са полезни на някой, а други вече до болка знаят:
- Ако човека до вас не ви уважава, нищо друго няма да има значение!
- Обещанието ако не бъде изпълнено, е като много приказки и малко дела, не се занимавайте с такива хора, не влагайте енергия там!
- Каквото и добро да правите на другите, не очаквайте че то ще се върне. Направете доброто го и забравете!
- Любовта не е бизнес, който истински обича, той дава без да търси нещо в замяна! При съвременния човек, се гледа само какво даваш и какво може да получиш насреща!
- Когато обичате някой, вие нямате трезва презенка над ситуацията. В този момент най-трудно е да слушате близките си и приятелите си, но те няма да ви излъжат! Послушайте ги!
- Ако една връзка е тръгнала на зле, не хранете празни илюзии, че нещо може да се оправи, особено ако доверието е изгубено, НЕвъзможно е да се върне обратно!
Трезвен съм почти от месец и се чувствам добре, умората почти си отиде, предателите също. Почнах да разбирам от какво е била цялата тази тежест в душата ми!
На всички мъже, които още никога не ги е газил к**венския влак, искам да кажа да си държат колата в гаража. Ако държат на колата си, да не я оставят на улицата и още по-малко в лошите квартали на открито! Да се грижат за нея редовно, да я глезят на скъпи автомивки и спа центрове, защото ако те не го правят, някой друг ще го прави!